Летя на пътя в 3 през нощта, а със мен е само мойта самота. Защо и времето сякаш е спряло. Даже пътя не изглежда безкраен. И единствените ти приятели са светлините. Не знам накъде води той, но където и да ме отведе, това ще е моят дом.
Градът спи, аз единствено съм буден. Сянката ми е единствената, която върви до мен. Сърцето ми е единственото нещо, което бие. Вървя по линията, която разграничава различните страни на улицата.
Опитвам се да чета между редовете - какво се обърка , нищо, че всичко изглежда ОКЕЙ. Трябва да проверя дали все още съм жив. На края на вечерта гонейки утре със огън в очите ми. Ритъма, който играе в сърцето ми ме държи жив на края на вечерта.
Продължавам да търся отговори. Изглежда никога не съм намирал това което търся. Господи, моля се да ми дадеш сили да го преживея, защото знам какво означава да вървиш по самотната улица на мечтите.
Добре дошли в света на напрежението. Всички на ръба на отчуждението. Където всичко няма да бъде ОК.
Тръгвам отново сам. Поемам по единственият път който някога съм знаел като скитник, обречен съм да вървя сам. Решил съм го- няма да губя повече време.
Просто още едно сърце нуждаещо се от спасение чакайки милосърдие от сладката любов. Ще продължавам да го правя до края на дните си, защото знам какво означава да вървиш по самотната улица на мечтите.
Не зная къде отивам, и само Бог знае къде съм бил. Аз съм дявол, търсач на любов, cвещ на вятъра.
Когато си накрая на пътя и си загубил чувство за контрол, и в мислите ти отеква погребален звън. Когато разомът пречупи духът ти, вярата ти върви по натрошено стъкло, а болката не минава.
Аз дори не познавам себе си и ми се иска да бъда някой друг.
Може би аз съм шибан отпадък просто запълвам празното пространство. Тук съм вече твърде дълго.
Моля някой да дойде да ме дърпане от сянката на моето съмнение.
Събуди ме, кажи достатъчно умирам да живея, невъзможно твой.
Но аз съм изрод. Аз съм особняк. Какво по дяволите правя тук?