Това е една стара история,
която се повтаря с векове.
За нея трябва хора море и брегове.
За нея трябва много, много обич
и много вяра в лунните пътеки.
За да се върнеме при своя фар отново,
където мъката на чакащите свети.
Аз ще запомня брега и вълните до кея.
Как ти ми махна с ръка и повярвах на нея.
Аз не искам да има сълзи
в този час на моряшкото сбогом.
В нас ЛЮБОВТА ще гори
и отново ще дойда.
Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.
Аз ще се върна в деня,
който ти не очаккваш.
И ще попитам брега,
дали още ме чакаш.
Но притихнал брега ще мълчи.
Ти си все там до фара забравен.
Ти вече си с бели коси
но ме чакаш и вярваш.
Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.
Това е една стара история която се повтаря с векове.
За нея трябва хора море и брегове.