След теб аз тичах на дъжда улавяйки следите,
превръзка черна вечерта ми върза на очите.
Небето расо на монах от мъка си облече,
без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече.
Нищо аз не виждам, не виждам. (х2)
Припев:
Сляпа съм без твоя поглед мил и топъл,
тръгна си покоя, аз съм нощен вопъл.
Викам те и страдам, там в бездната пропадам,
тъмнина и вечна нощ покри душата моя.
Сляпа съм без твоя дъх кажи къде е?
Тръгна си покоя, стой, ах ще полудея,
викам те и страдам в бездната пропадам.
Кой ще ме прегърне светлината да ми върне?
Нищо аз не виждам, не виждам. (х2)
След теб запалих аз свещта, но вятърът я духна,
бездомна птица в ноща с крило ранено рухна.
Луната стъпкана на прах в краката ми се свлече,
без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече.
Нищо аз не виждам, не виждам. (х2)
Припев: (х2)