Една история стара, с тебе влюбени двама,
щастливи някога бяхме, едно сърце си деляхме.
Спомен аз съм, вече свиквай, с мисълта за мене заспивай,
тя те чака, пак отивай, oт яд умирай и се пропивай.
Бягай, бягай ти от мен надалече, на лъжи наслушах се вече,
заслужаваш сам да бъдеш, няма времето да върнеш.
Припев:
През нощта пак на мене звънеше, с другата добре ли ти беше?
Моя номер не съществува, дава заето, тебе не чува.
Пред вратата ми чакаш отдавна в ръка с бутилката празна,
пак ли давиш вината голяма? Сбърка адреса, мене ме няма.
А мен като ме болеше в чуждите легла ли спеше?
Алкохола не помага и да търсиш, няма ме, няма.(x2)
Дано си спомняш за дните в които криех сълзите,
пожар в мене запали, сега в тебе ли пари?
Няма смисъл, замълчи си, отровните ти думи спести си,
с нея бил си зад гърба ми, смачка и уби любовта ни.
Припев:
А мен като ме болеше в чуждите легла ли спеше?
Алкохола не помага и да търсиш, няма ме, няма.(x2)
И да търсиш, няма ме, няма.