ЕпизодРанен

Нощта ми кратка е и няма край денят,
към себе си жесток, аз моля за пощада.
Но само в мъката намирам аз наслада.
Отрекъл любовта, към нея търся път.
Страмя се към добро, но злото ме напада,
в желание горя, смазва ме страха.
Реша да тръгна аз, краката се вдървяват,
от рая мрак струи, а светлина от ада.
Ранен съм с неизлечима рана.
От теб, дете-ранен съм аз.
Навеки твой съм аз, но мой не съм, уви.
Плътта на воля е, но моят дух кърви,
забравен все така в мрака на нощта.
Жестоко изморен, безропотен и слаб.