ЕпизодРаковски

Раковски, почивай под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Спи! Почивай, стихиен огън!
Спи непробудно във вечния сън!
Твойта вражда бе вражда сатанинска,
твоята любов бе любов исполинска -
любов без съмнение и без предел,
които на гръб като кръст бе поел.
Твоята вяра бе "Смърт или свобода",
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа в безчестие и кръв облян.
Твоят живот беше целият блян!
Един само буден сред толкова спящи,
ти един за всички като демон бдящи.
Раковски, почивай под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Спи! Почивай, стихиен огън!
Спи непробудно във вечния сън!
Един таен демон се намеси тамо:
ти бе създаден от крайности само,
целият от страст, и от жлъчка, и мощ,
душа, пълна с буря, със блясък и с нощ.
Ти умря. И пътят към гроба ти ням
обрасъл е вече със бурен голям,
и прахът ти гние без сълзи набожни...
Но ние те помним, герою, тревожни!
Раковски, почивай под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Спи! Почивай, стихиен огън!
Спи непробудно във вечния сън!