ЕпизодВ механата

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупаци, вие не знаете
позор ли е, или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мене духът свободен,
дух за борба завещаха!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са ни тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви
и немеем, и се смеем
пред народни святи жертви!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
мъжка ръка да омекне!
Ще да пия напук врага,
напук на вас, патриоти!
Аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!