ЕпизодВярност

С много тежки беди се сражавам
и под техния пристъп свиреп
страдам аз, но не се покорявам,
че не мисля за тях, а за теб.
Всичко минало спи в океана –
туй, с което съм бил окрилен,
но разбрах, че което остана,
то е всъщност най-скъпо за мен.
Ти си човек, но мен не измами.
Ти си жена, но вярна бе ти.
Ти бе до мен и бдя над честта ми.
Ти не повярва във зли клевети.
Ти и без мен с мене остана.
Ти и сама нищо не скри.
Ти да гориш за мен не престана
и със интриги не ме позори.
Този свят аз не клех, не презирах,
но в борбата на всички със мен
глупост бе, че злостта не съзирах,
че в успеха си бях убеден.
Колко скъпа бе моята грешка
не успя да предвиди умът,
но разбрах, че и в мъка най-тежка
те от тебе не ще ме лишат.
Ти си човек, но мен не измами.
Ти си жена, но вярна бе ти.
Ти бе до мен и бдя над честта ми.
Ти не повярва във зли клевети.
Ти и без мен с мене остана.
Ти и сама нищо не скри.
Ти да гориш за мен не престана
и със интриги не ме позори.