С цигари те убивам, по три кутии на ден,
по тях снимките гледам, като бебе просълзен.
Защо питам не снимат, ей такива като мен,
от любов дето умират хиляди пъти на ден.
Припев:
Два, три когато заболиш, дали като мен лудуваш и не спиш,
защо телефоните нямат клавиш, не, недей да ми звъниш.
Две, три бутилки пих за теб, защо на проклетият им етикет,
не пише колко от това си пиете и скриете любовта.
Към вас аз по пътя, докато умирам пак,
псувам пътните знаци, защо за Бога няма знак.
Не, недей там да отиваш, този път е жива смърт
и пак ще се превиваш от болка както всеки път.
Припев:(x3)