Припев:
Колко дни за тебе аз живях? (х2)
Колко мечти за тебе пропилях? (х2)
Живота ме научи да бъда сам,
живея с мисълта, че ти си някъде там. (х3)
Влюбен се разхожда до днескашния ден,
а сега със всяка крачка си по-далеч от мен.
Две сърца, две различни съдби,
на пух и прах ти душата ми разби.
С тебе се разминахме, но на кой завой,
бледа луна ме води по пътя мой,
отиде си някъде моя покой,
глух остана и вълчия вой,
вой на извинението, вой на вината,
в любовта това ли са правилата,
или един обича, а друг го прави за смях.
Аз ли съм глупака, който я чакаше пред тях
с букет във ръка във дъжд и във сняг,
Вечеря на свещи на морския бряг,
но сега вече всичко ми е ясно,
любовта е просто държание на тясно.
Припев:
Колко дни за тебе аз живях?
Колко мечти за тебе пропилях?
Живота ме научи да бъда сам,
Живея с мисълта, че ти си някъде там.
Погледни ме за момент и не ме обвинявай,
моля ти се само-не ме забравяй,
Вярно е сгреших, признавам си,
но в твоя плен аз оставам си!
Звънна телефон, чувам гласа й,
намек за среща точно във стила й,
как да откажа като още я обичам
и за щяло и не щяло след нея тичам.
Вричах се, че няма да я погледна,
но без нея душата ми е бедна.
С бавна походка и цвете във ръка
и тогава чух гласа й да пее това:
По лицето ми се стичат виновните сълзи,
разбих ти сърцето, но и в мен боли,
обичам те, виновна съм признавам си.
Попивам мечтата до мен да си,
моля те забрави вината ми,
моля те само ми прости.
Няма да се повтори заричам се
и на колене крещя обичам те!
Припев:
Колко дни за тебе аз живях?
Колко мечти за тебе пропилях?
Живота ме научи да бъда сам,
Живея с мисълта, че ти си някъде там.
Погледни ме за момент и не ме обвинявай,
моля ти се само-не ме забравяй,
Вярно е сгреших, признавам си,
но в твоя плен аз оставам си!
Връзка прекратена по нечия вина,
любовта си отива и настъпва тишина,
история за влюбени и тяхната раздяла,
как съдбата обичта им е на дявола продала.
Кръстопът, о, чувства и сълзи,
наранени сърца и несбъднати мечти.
Миговете красиви и спомените им,
всичко се забрави и изчезна яко дим
последна среща и последни целувки,
последно цвете положено пред нейните обувки.
В река на самотата се стичат сълзите,
на различните хора, различни са съдбите.
Едни обичат вечно, други за момент,
доста натъжаващ е този фрагмент.
Обичат се и това на всеки е известно,
да са заедно отново едва ли ще е лесно.
Припев:
Колко дни за тебе аз живях?
Колко мечти за тебе пропилях?
Живота ме научи да бъда сам,
Живея с мисълта, че ти си някъде там.
Погледни ме за момент и не ме обвинявай,
моля ти се само-не ме забравяй,
Вярно е сгреших, признавам си,
но в твоя плен аз оставам си!