Стара ярост и тъпа болка
вкопчиха изтерзани длани.
Сплетоха под небето люлка
ветрове, от любов пияни.
А простора синей надменно -
с празен поглед сълза изплака
във морето, от гняв солено,
лодка чака лодкар в мрака.
Няма път назад -
май извика плахо някой.
Няма път назад -
гарван гузно се изсмя.
Няма път назад -
пак извика тихо някой.
Няма път назад -
папагалите скимтят.
Боже мой, о, Боже мили,
уж във рай сме се родили.
Боже мой, о, Боже мили,
а защо не сме щастливи?
Боже мой, о, Боже мили,
кой можа да ни накаже?
Боже мой, о, Боже мили,
пътя кой ще ни покаже?
(Няма път назад)
Мина бавно лунна сянка,
хладна като пепеплянка.
(Няма път назад)
Гладен пес вън провеси глава,
зимна шапка нахлупи нощта.
Боже мой, о, Боже мили,
уж във рай сме се родили.
Боже мой, о, Боже мили,
а защо не сме щастливи?
Боже мой, о, Боже мили,
кой можа да ни накаже?
Боже мой, о, Боже мили,
пътя кой ще ни покаже?
Стара ярост и тъпа болка
вкопчиха изтерзани длани.
Сплетоха под небето люлка
ветрове от любов пияни.
(Няма път назад)
А простора синей надменно -
с празен поглед сълза изплака
(Няма път назад)
във морето, от гняв солено,
лодка чака лодкар в мрака.
Боже мой, о, Боже мили,
уж във рай сме се родили.
Боже мой, о, Боже мили,
а защо не сме щастливи?
Боже мой, о, Боже мили,
кой можа да ни накаже?
Боже мой, о, Боже мили,
пътя кой ще ни покаже?
Няма път назад.
Няма път назад.