ExpresПлача

Паднал на колене в един ъгъл заврян ,
от спомени за грешки , затворен в капан .
Като заклан , слушам капките как се стичат ,
студени ветрове през прозореца надничат .
Един край породен от ново начало ,
разтопено сърце в ръцете ми се разпиляло
Желание коварно , неотмислено и рязко ,
затвори любовта , надълбоко и на тясно !
Сега сълзите капят в цвят кърваво червен ,
кръвта се разпиляла цялата по мен ,
болката непоносима , гавра с тялото си прави
разбива психиката ми и всички мой нрави !
И сам със самотата в дъжда се давя ,
немога да плувам , чудя се какво да правя ,
наранен от човека , от мойто второ АЗ ,
без право на обжалване с едно чао от раз !
Припев : И пак плача давя се в сълзи ,
искам да съм силен , но не спира да боли !
И пак страдам , а дъжда навън вали ,
допирам дланите си и казвам : '' Господи прости ! '' (2)
Ставам всяка сутрин , с разплакани очи ,
а в гърлото си чувствам , че преглъщам бодли ..
Тежко кат камбанен звън , раздялата звучи ,
сякаш не любов , а огледало в стената се разби .
Частите падат и режат бавно всичко в мен
и късат спомените и убиват всеки ден .
Във всяко парче от счупеното огледало ,
виждам ново момиче грешен свят създало .
Подкрепено от желания , трудно изпълними
сякаш слушам рап песен в която няма рими
и явно всеки мисли че няма грехове непростими ,
обаче всички хора носиме души раними .
Сега само музиката сили ми дава ,
само тя успява на крака да ме изправя ,
помни едно всяка капка дъжд е моя сълза ,
която е изпратена да чисти твоята душа !
Припев : (4)