Николай СлавеевКитка

Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство.
На майка ти са додяло
по денем вода носене,
по нощем ризи перане,
юнашки глави скриване.
Майчо льо, стара майчо льо,
яз съм си янджиче проводил,
яз съм си янджиче проводил
в Стамбула града голема.
А га янджиче си доде какви
хабери ще носи,
тогава ша са откажа
от този пусти хайдутлук.
- Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
Отсякоха му и двете ръце
и пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
Отсякоха му и двете нозе
и пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам
Яна не давам на турска вяра.
Извадиха му и двете очи
нито го питат, нито разпитват,
току вземали хубава Яна
и я качили на бърза коня.
Проговаряше хубава Яна:
- Сбогом, прощавай, бачо Иване.
Отговаряше Балканджи Йово:
- Иди със здраве, хубава Яно,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя,
очи си нямам да те погледам.
Индже през гора вървеше
и си на гората думаше, мамо:
- Горо ле, горо зелена, мари
и ти водице студена.
Имаш ли, горо, хайдути
и аз при тях да отида, мари.
Гората мълчи, не дума, мари.
Водата шуми, не чува.
Най-ми го чуло славейче,
то си на Индже говори:
Индже ле, Индже войводо, а бре.
Вчера от тука минаха
твоята вярна дружина, а бре.
Минаха, за теб питаха.
Къде е Индже да дойде,
дружина да си поведе, а бре.
Дружина вярна, сговорна
дор седемдесет юнака, а бре.
Байряка да си развее.