You know me, I used to get caught up in everyday life
Tried to make it through my day so I could sleep at night
Tried to figure out my way through the maze
Of rights and wrongs, but like you used to say
Nothing feels like it's really worth it
Forget perfect, I'm trying not to be worthless
Since I last saw you I been looking for a purpose
Well I met this kid who thought like I did
He had a weird way of looking at it
This is what he said
Slip out the back before they know you were there
And at the worst you'll see nobody cares
Cos you don't wanna be around when it all goes down
Even heroes know when to be scared
Slip out the back before they know you were there
And at the worst you'll see nobody cares
Cos you don't wanna be around when it all goes down
Even heroes know when to be scared
I don't remember where I met him or remember his name
But he walked funny like he was just too big for his frame
Just over five foot but he weighed a buck fifty
And what he said just seemed so right it stuck with me
Listen its like poker you can play your best
But you got to know when to fold your cards and take a rest
And know when to hold your cards and hold your breath
And hope that nobody else is stacking the deck because
I don't need to tell you that life isn't fair, it doesn't care
It arbitrarily cuts off your air, and like you I want someone to say its OKAY
But in the truest parts of our hearts everybody's afraid
But just underappreciated and overwhelmed
Fighting so hard to hide our fear that were scaring ourselves
You understand when I'm saying that you always did
But its different in the words of a cowardly kid
Slip out the back before they know you were there
And at the worst you'll see nobody cares
Cos you don't wanna be around when it all goes down
Even heroes know when to be scared
Slip out the back before they know you were there
And at the worst you'll see nobody cares
Cos you don't wanna be around when it all goes down
Even heroes know when to be scared
I'm no hero, you remember how I was, you know
All I ever did was worry, feeling out of control
To the point where everything was going end over end
I'm spinning around in circles again
This is where you come in
All of this to explain to you why
I had to separate myself away from yesterday's life
Please remember this isn't how I hoped it would be
But I had to protect you from me
Thats why I slipped out the back before you knew I was there
I know you felt unprepared
But every single time I was around I just bring you down
And I could tell that it was time to be scared
Thats why I slipped out the back before you knew I was there
And I know the way I left wasn't fair
I didn't want to be around just to bring you down
I'm not a hero but don't think I didn't care
Fort MinorSlip Out the Back
Докладвай видеото
Fort Minor - Slip Out the Back Текст
Докладвай текста
Fort Minor - Slip Out the Back Превод
Познаваш ме, бях заклещен в ежедневието,
опитвах се да живея така, че да мога да спя през нощта,
Опитвах се да разбера пътя си по този лабиринт
от попадения и грешки, но сякаш ти само ми повтаряше,
че нищо не ти вдъхва доверие, че наистина си заслужава.
Забрави перфекциозността, опитвам се само да не съм безполезен.
Откакто те видях запоследно, започнах да търся стимул.
Е, срещнах едно момче, което преди е мислело като мен
и е имало странен начин за намиране на воля,
това е, което каза той:
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Не помня къде го срещнах, не помня името му,
но походката му беше странна, сякаш бе твърде пораснал за границите на тялото си,
беше около 150 висок, но носеше 50 доларова банкнота
и това, което каза сякаш се заби в главата ми:
Виж, това е като да изиграеш най-добрата си игра на покер,
но трябва да знаеш кога да се откажеш и да си починеш
и кога да задържиш картите и дъха си.
И се надявай на никого другиго да не му върви,
защото няма нужда да ти казвам, че животът е несправедлив.
Не му пука, пожелание ти ограничава въздуха и като теб искам някой да каже, че всичко е наред,
но в дълбините на сърцата ни, всички сме уплашени.
Но само подценените и надценените
се борят така усърдно да скрият страха ни, че ние сами плашим себе си.
Разбираш ме когато ти говоря това, винаги си разбирал,
но звучи различно от устата на уплашено дете:
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Аз не съм герой, помниш какъв бях, нали?
Всичко което, направих беше тревожно, чувствах се извън контрол
до момента, в който всичко свърши след края.
Аз се лутам в кръг отново.
Тук и ти влизаш в историята,
трябваше да ти обяснявам за всичко това.
Трябваше да отдалеча себе си от миналото си,
моля те, помни, че не се надявах да стане така,
но трябваше да те защитя от себе си.
Ето защо се измъкнах през задния изход, преди да разбереш, че съм бил там.
Знам, че си била неподготвена за това,
но всеки път когато бях наоколо те унижавах.
И можех да кажа, че това е времето да бъдеш уплашена.
Ето защо се измъкнах през задния изход, преди да разбереш, че съм бил там.
И знам, че начинът, по който те изоставях не беше честен.
Не исках да съм покрай теб само, да те унижа.
Аз не съм герой, но не си мисли, че не ми пука!
Докладвай превода Искам превод Добави преводопитвах се да живея така, че да мога да спя през нощта,
Опитвах се да разбера пътя си по този лабиринт
от попадения и грешки, но сякаш ти само ми повтаряше,
че нищо не ти вдъхва доверие, че наистина си заслужава.
Забрави перфекциозността, опитвам се само да не съм безполезен.
Откакто те видях запоследно, започнах да търся стимул.
Е, срещнах едно момче, което преди е мислело като мен
и е имало странен начин за намиране на воля,
това е, което каза той:
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Не помня къде го срещнах, не помня името му,
но походката му беше странна, сякаш бе твърде пораснал за границите на тялото си,
беше около 150 висок, но носеше 50 доларова банкнота
и това, което каза сякаш се заби в главата ми:
Виж, това е като да изиграеш най-добрата си игра на покер,
но трябва да знаеш кога да се откажеш и да си починеш
и кога да задържиш картите и дъха си.
И се надявай на никого другиго да не му върви,
защото няма нужда да ти казвам, че животът е несправедлив.
Не му пука, пожелание ти ограничава въздуха и като теб искам някой да каже, че всичко е наред,
но в дълбините на сърцата ни, всички сме уплашени.
Но само подценените и надценените
се борят така усърдно да скрият страха ни, че ние сами плашим себе си.
Разбираш ме когато ти говоря това, винаги си разбирал,
но звучи различно от устата на уплашено дете:
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Измъкни се през задния изход, преди да са разбрали, че си бил там
и най-лошото, което ще разбереш е, че на никого не му пука.
Защото не искаш да си наоколо, когато всичко се срива.
Дори героите знаят кога да се уплашат.
Аз не съм герой, помниш какъв бях, нали?
Всичко което, направих беше тревожно, чувствах се извън контрол
до момента, в който всичко свърши след края.
Аз се лутам в кръг отново.
Тук и ти влизаш в историята,
трябваше да ти обяснявам за всичко това.
Трябваше да отдалеча себе си от миналото си,
моля те, помни, че не се надявах да стане така,
но трябваше да те защитя от себе си.
Ето защо се измъкнах през задния изход, преди да разбереш, че съм бил там.
Знам, че си била неподготвена за това,
но всеки път когато бях наоколо те унижавах.
И можех да кажа, че това е времето да бъдеш уплашена.
Ето защо се измъкнах през задния изход, преди да разбереш, че съм бил там.
И знам, че начинът, по който те изоставях не беше честен.
Не исках да съм покрай теб само, да те унижа.
Аз не съм герой, но не си мисли, че не ми пука!