ФСБСлучва се

Просто случи се така -
любовта им сякаш беше всичко,
като чуден сън, открил света.
Беше много обичта
или силна младостта,
един живот не стига за това.
“Нещо стана, но какво,
нещо сбъркахме, защо,
нещо сбъркахме, в нас ли е то?!”
Миг от вчерашния ден
бе това, което в тях остана -
радостта отстъпи на тъга…
Може ли любов, веднъж изгубена,
пак да бликне с нова сила,
да бъде открита тя?
“Знаем ли сега какво сме имали -
само тъга си разделихме…”
И минават ден след ден,
дните стават низ от сиви сенки,
сред които споменът е плах.
Те стоят ръка в ръка,
всеки в свойта самота -
една любов минава покрай тях…
“Беше истинска, нали,
нещо сбъркахме, кажи,
или времето ни раздели?!”