Gamenite и KristiЗащо

Беше точно преди една година,
с теб се запознахме в оная люга зима.
Аз погледнах теб, ти погледна мен..
Господи, това беше най-прекрасният ми ден.
Обичах те аз, обичаше ме и ти,
богиньо позволи да те изгубя, прости.
Бяхме се зарекли да не се разделяме,
но, уви, съдбата не определяме.
Така Господ реши да ни раздели,
когато теб при себе си в небесата качи.
С тази песен аз съм на върха,
не исках с тази песен да ставам звезда.
Господи, колко те обичам сега,
твоята любов ще нося до смъртта.
Ти ще си жива винаги в мен,
спомена ти ще е във всеки мой ден.
Защо.. бях на този тротоар?
Защо.. не стигнах този бар?
Защо.. не сме заедно сега?
Може би това е нашата съдба..
Как това стана така
бързо в града?
Сега можехме да бъдем двама,
но защо моята работа винаги е ш*бана?
Всичко щеше да бъде наред,
ако не беше ш*баната кола отпред.
Шофьорът беше много пиян,
мислеше, че може да кара без волан.
Сега аз умирам всеки ден,
снимката ти е постоянно пред мен.
Може би животът ми е изпитание,
а ти беше едно желание.
Вече е различен моя живот,
останаха ми само римите и Бог.
Цял живот ще пея за теб,
в града без теб е пусто без теб.
Защо.. бях на този тротоар?
Защо.. не стигнах този бар?
Защо.. не сме заедно сега?
Може би това е нашата съдба.. х2