Георги ЧилингировРуфинка Болна Легнала

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше,
сал* стара й майчица.

Чешка й вода даваше
и си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощерьо,
мила ли ти е рубаса*,
мила ли ти е рубаса?

- Мале ле, стара майчице,
не ми е мила рубана,
не ми е мила рубана,
ам ми е бално* и желно,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.

*сал=само
*руба=чеиз
*бално=тъжно, мъчно