И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.
И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.
Искам още да те гледам искам още да те дишам,искам нощите в които няма те да не въздишам. Искам всичко онова,които гледаме по филмите сега истории перфектни със любов и много драма,мани го щастливия край мене там мене ме няма. Омръзна ми когато всички да се прайм на дупета,броим услуги,но не броим човека,което е най-голямото число. Да ли съм возен в София,България или не,ако знаеш колко малко мене ме ебе. На мен ми стига на вас да ви покажа,колко съм далеч от това да се откажа!
И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.
И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.
Стой! Стой!
Дали когато вечер аз си лягам,на мене стига ми само тебе да обарвам. Сърце,очи да те ограбвам,с крак да ти повдигам ханша глупостите към мен. Защото знам без тебе махам розовите очила и виждам себе си,света,като бледа следа,като блато в постоща,риба без вода,като пътник без мечта сейш се.
И кво това че себе си наричам Gest,когато аз от тебе нямам вече никва вест. Тогава поглеждам от света от вън и гледам всичко което аз не съм. Молиш ли ме молиш ли ме да ти върна?,бледата следа и себе си да върна. Сега ще гледаш нашите лица на вън,нали поиска да напуснеш този сън.
И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.
И пак и пак се чудиш къде съм аз сега,и пак и пак лудуваш чак до сутринта.