ГлорияКато буря

Мислите ми знам прозират, като роклята по мене.
Забраних им, но не спират, да ме връщат все към тебе.
Не помага и гримът ми, моите чувства да скрия.
Ти разбираш, и без думи...
Ти на пръсти ме познаваш, след онази лудост наша.
Ти навярно осъзнаваш, как от себе си се сплаша.
Но отново нарушавам, всяка моя забрана.
Полудявам да те нямам, тази нощ ще остана с теб !
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
Късно ни е да играем, положителни герои.
Не е за последно знаем, всичко пак ще се повтори.
В погледът ти пак усещам, стар пожар, не загаснал.
Може много да е грешно, но в сърцето ти аз съм, знам.
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...