ГлорияПрисъда

Най-истинската обич в живота ми,
с лъжовни думи ти отне.
Най-пазеното кътче в душата ми,
без срам и жалост ти превзе.
Във сърцето ми угасна светлината,
море от бездна и тъма, сега проклинам те.
Да не познаеш любовта, проклинам те.
Припев:
И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш,
в сърцето му ще бъда само аз, само аз.
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща,
да ти шепти отново с моя глас.
Проклинам те...
Най-истинската обич в живота ми,
отново ще си върна, знай.
През Ада ще премина,
ако трябва ада ще превърна в рай.
Отново ще забие и сърцето ми,
в море от радост и цветя.
Сега проклинам те да не познаеш любовта.
Проклинам те...
Припев: (х2)
И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш,
в сърцето му ще бъда само аз, само аз!
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща,
да ти шепти отново с моя глас.
Проклинам те...