Тръгваш без посока, скиташ по света
нарани дълбоко моята душа.
Как да те открия, без адрес си ти,
твоя свят е пълен с лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах,
обещава вярност, а дарява грях.
Свикнах да прощавам твойте грешки аз,
докога над мен ще имаш власт?
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
Припев: (x2)
В самота обречена, със сърце разсечено,
моята душа болна, да убиеш не, не можеш.
Не!
Тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново, за пореден път
и на любовта ми пак обърна гръб.
И ще си останеш скитник цял живот,
който търси своя бряг и брод.
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
Припев: (x4)