ГлорияКрепост

Тръгваш без посока,
скиташ по света
нарани дълбоко моята душа.
Как да те открия -
без адрес си ти
твоя свят е пълен със лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах,
обещава вярност, а дарява грях.
Свикнах да прощавам твойте грешки аз,
докога над мен ще имаш власт?
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
Припев:
В самота обречена,
със сърце разсечено,
моята душа болна -
да убиеш не, не можеш!
В самота обречена,
със сърце разсечено,
моята душа болна -
да убиеш не, не можеш, не.
Тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново - за пореден път,
и на любовта ми пак обърна гръб.
И ще си останеш скитник цял живот,
който търси своя бряг и брод.
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
Припев: (x2)