ГлорияЛятно пълнолудие

Ти ме взе за безгрешна
И грешка направи.
По усмивката нежна
Не се заблуждавай.
Може би си играя
И не осъзнаваш.
Може би те желая,
Какво ще направиш?
Целуни ме да забравя,
На прилична да се правя.
Покани ме, ще приема
Да се скрия в теб.
Преоткрийме, ще ти върна,
В любов ще те превърна.
Мое лято, моето лятно пълнолудие!
Изповядай се с устни
По моята кожа
Да забравя за
седмата заповед Божа.
С топли пръсти,
греховно рисувай по мене.
Лятото е виновно,
а не ние с тебе.
Целуни ме да забравя,
На прилична да се правя.
Покани ме, ще приема
Да се скрия в теб.
Преоткрийме, ще ти върна,
В любов ще те превърна.
Мое лято, моето лятно пълнолудие!