ГлорияПочти непознати

Казвам ти завинаги край, всичко да забравиш обещай.
И сърцето няма да боли, двама непознати сме почти.
В тебе има толкова съблазън, тази нощ за мене те запазвам.
Тази нощ от лудост имам нужда, тази нощ за себе си съм чужда.
Затова божествено люби ме, но недей да помниш мойто име,
нищо че в ръцете ти треперя с тебе нямам нито утре, нито вчера.
Казвам ти завинаги край, всичко да забравиш обещай.
И сърцето няма да боли, двама непознати сме почти.
Нежни бяхме, бяхме си удобни, тази нощ с това да се запомни.
И да искам няма да се влюбя, спрях да търся, за да не загубя.
Затова божествено люби ме, но недей да помниш мойто име,
нищо че в ръцете ти треперя с тебе нямам нито утре, нито вчера.
Казвам ти завинаги край, всичко да забравиш обещай.
И сърцето няма да боли, двама непознати сме почти.