Мило мое, само за тебе са тези редове
душата ми беше обвита от ледени ветрове.
Скреж по сърцето и не знаех накъде
бях между сиви фасади, потънали във снегове.
Всяко денонощие става излишно
безкрайни са дните като света ми се върти около нищо.
Звездите са без блясък, песните без тонове
и само шепа области издават стонове.
Стъпки в снега
надежда да видя друг човек в пустинята,
но разпознат съм в сивите стъпки
замръзналите сълзи допълващи картината
омръзна ми от зимата
в ледения топлите сезони от годината
и само смъртта изглежда като края
на безкрайната пътека от мен измината.
Чувствам се сляп
няма цвят в залезите
всякакъв оптимизъм отива подяволите
лежа в снега и с последна сила отварям очи
разсейват се облаците, нещо ме осветлява - това си ти.
[припев:]
Моля те, не ме оставяй сам
в студения свят където всичко след тебе ми се струва фалшиво
всичко в теб е толкова безкрайно (безкрайно) красиво
няма по-красиво,
как успяваш
ти си слънцето във мрака
ти не позволяваш на поредната сълза по лицето ми да се стича
ти ми показваш колко е прекрасно някой да те обича от все сърце
Първо мислех че трябва да напусна Земята
виждам светлина сякаш ангел се спуска от небесата.
Изпуснах ти ръката, в снега отново падам
изпуснах я от несигурност, от страх отново да страдам
ръждясали от сълзи вериги от предходно
спират пулса, спират дъха, спират да мисля свободно
злокобно, плачевно като звука на цигулките
студени сълзи като капки от висулките отново.
Стъпки в снега
надежда да те видя пак, в мъглата съм от твоето лице
твоята усмивка и безброи въпроси са ми в главата
времето минава, болката остава,
искам да удавя спомена за тебе в забрава
не става.
Мисълта че те загубих ме убива
ками ми как усмивка от теб сълзите ми изтрива
ти си толкова красива че би могло да е измислица
но е истина и затова се моля за една последна усмивчица.
[припев:]
Моля те, не ме оставяй сам
в студения свят където всичко след тебе ми се струва фалшиво
всичко в теб е толкова безкрайно (безкрайно) красиво
няма по-красиво,
как успяваш
ти си слънцето във мрака
ти не позволяваш на поредната сълза по лицето ми да се стича
ти ми показваш колко е прекрасно някой да те обича от все сърце.
Чуплива е нощта като душите ни
светлината от луната отразена в очите ти
мечтите ми опиващи ме като отрова ми шепнат всяка минута че без тебе не мога
обичам те
и това чувство не се маха, безброй пеперуди ми танцуват в стомаха
обичам те
и знам че не е преструвка, защо танцуват като светлините около нас при целувка
намирам смисъл в твоите очи като лежа до теб усещам че сърцето ми тупти
че съм жив (че съм жив), че ти пука (че ти пука),
че ледът вътре в мен се напука
и ветреца ни разнася безгрижни като листа летим през залеза, ръка в ръка
и знай че мисля за тебе, когато чуеш тези редове целувки отмивам,
обичам те,
от все сърце
[припев:]
моля те, не ме оставяй сам
в студения свят където всичко след тебе ми се струва фалшиво
всичко в теб е толкова безкрайно (безкрайно) красиво
няма по-красиво,
как успяваш
ти си слънцето във мрака
ти не позволяваш на поредната сълза по лицето ми да се стича
ти ми показваш колко е прекрасно някой да те обича от все сърце.
от все сърце