ГрафаСедемте езера

Сезоните идват, отиват си,
а ти си някъде там далече.
Задържат ме в сърцето си,
затварям се в клетка все повече.
Преследват ме мисли изгубени,
дълбоко в себе си опитах да скрия.
Обсебен от твоите образи,
съдбите ти как да открия?
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
На къде да вървя,
ако няма път за нас? /х2
Седемте езера притихнали,
навяват топли спомени за нас.
Заминали и забравени,
когато ти беше моето второ аз!
Преследват ме мисли изгубени,
дълбоко в себе си опитах да скрия.
Обсебен от твоите образи,
съдбите ти как да открия?
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
На къде да вървя,
ако няма път за нас? /х2
Седемте езера напомнят
за това какви сме били.
И далече глас на суета,
какво сме имали, какво сме имали..
Седемте езера напомнят
какви сме били.
Далеч от точността
какво сме имали и какво сме изгубили!
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
На къде да вървя,
ако няма път за нас? /х2