Графа и Поли ГеноваСлухове

Има дим след всяка строфа,
стреляш в грешната посока
към мен, право в целта,
как досега живяла съм в заблуда?
Стихове, бели от сняг,
се разтапят вътре в нас;
спомен за грях
в замък от страх;
една съм била,
но сега съм друга.
Припев:
С мен си, но не си,
гледаш настрани;
погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си,
тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб,
прилики няма в следи преди мен.
След любовна катастрофа
чувствам те със всяка клетка до мен;
няма война, но сякаш сама
оставаш по принуда.
Облаци, черни от гняв,
се надигат пак над нас;
спомен за грях
в замък от страх;
една си била,
но сега си друга.
Припев:
С мен си, но не си,
гледаш настрани;
погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си,
тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб,
прилики няма в следи преди мен.
Стихове, бели от сняг,
се разтапят вътре в нас;
спомен за грях
в замък от страх;
една си била,
но сега си друга.
Облаци, черни от гняв,
се надигат пак над нас;
спомен за грях
в замък от страх;
една съм била,
но сега съм друга.
Филм със неочакван край
за нас ли е това
или история позната?
Филм със неочакван край
за нас ли е това
или са други правилата?
Припев: (x2)
С мен си, но не си,
гледаш настрани;
погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си,
тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб,
прилики няма в следи преди мен. (x2)