Hoodini и F.O.Колко струвам

Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тука
Аз съм обществена тайна като рушвета на кука
Нареждам себе си до римите им става някак странно,
Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.
Имам навика да ги правя криви
Друсам джанки, падат сливи
Римите ми те, ами те са бодливи
Old school брат, брат правя ги диви
Остря ги като моливи, думите са живи
Зад микрофона са FO и Hoodini
Този главобол не се лекува с аналгини
След този flow MC-та изостават с години
К’во ме гледаш крива ти е призмата, давай
Зад интернет профила се криеш, скатавай
Кой е по по най най, знай, въй майко
Кой прай, прай слухът да е bye, bye
Пас – аз, клати се от баса
volume-то на max-а, а джама ти е втаса?
Високо калорична зелена маса
До морето строго мелодична източна раса
Моето наяве нека е твоето насън
Нека вдигаме „Наздраве”, нека да се чува зън
Убих ги! В ритъма нахлувам,
Децибелите надувам,
с Hoodini се редувам,
В ушите ти танцувам.
Видя ли колко струвам?
Ти се давиш, аз плувам
Ти продаваш не купувам от колонките ти мен чувам
От дума на дума става гума след гума
Тоя трак е като чума
Аз и FO на хиподрума
Чуй ни, влизаме тежката
Рамо до рамо и плешка до плешката
Правим го с кеф и звучи нечовешката
(Колко струвам?)
Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тука
Аз съм обществена тайна като рушвета на кука
Нареждам себе си до римите им става някак странно,
Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.
Flow-а ми е строг като учител по физическо
Лириката мръсна занеси я на химическо
Няма да ни видиш в кенефа на кафето
да нареждаме амфети над пакета наведени
Нас ни търси зад дима на сепарето,
там където се върти масето и който откъдето
Трябва ли да бъде нещо повече от музика
Прайм к’вот’ си знайм то само си става лудница
Цапница, пукница, долна темерутница
Поздрав от бургаската глутница
Езикът се отвърза, бърза
Търся точната дума, за да мога да я кажа и да се сбогувам
Чао-мяу, котенца-ботенца
Нямам бяло с червени очи мотам се
Колко ли бързо мога да го кажа, дръж т’ва
Стажа ми е малък,може, ама виж ся
.. тези шибани педали
Има ли петна по белите ми гащи, палим
От бръм до гръм до дръм има разлика
Филма е истински, не е фантастика
Чуй ни, влизаме тежката
Рамо до рамо и плешка до плешката
Правим го с кеф и звучи нечовешката
(Колко струвам?)
Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тука
Аз съм обществена тайна като рушвета на кука
Нареждам себе си до римите им става някак странно,
Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.