Христо ДеановПриятели

Някога когато бяхме деца
живеехме безгрижно в страхотна махала.
От сутрин до вечер бяхме все сами,
защото старите работеха от ранни зори.
И беше много гот, и ставаха игри.
Строяха се комплексите а ние правехме бели.
По цял ден с филията в ръка
тичахме след топката и беше гъчкано с деца.
[Припев]:
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.
Свирихме по пейките и сваляхме гаджета на лунна светлина.
Понякога ни гонеха. Нарушавахме реда.
Играехме на бридж и пеехме песните на Бийтълс, Енималс и Стоунс.
И няма да забравиме тези времена
защото бяхме наистина страхотна махала.
[Припев]:
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.
После порастнахме и всеки се отвя.
Някои заминаха
а други все така останаха да търсят тука светлина
която често осветяваше отсрещната страна.
Родиха се децата, порастнаха и те.
Трудно ни разбират. И защо ли пък не?
А ние все така се питаме дали
не сме си същите ония будали.
[Припев]: x 3
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.
Да бяхте всички тук.