Все ми е тая с кой си лягаш.
Казах ти, не ме засягаш.
Отдавна ти не ме възбуждаш,
до друг иди да се събуждаш.
Аз нямам нужда от теб.
При мене всичко е наред.
Кеф ми е, не се оплаквам,
но много често те разплаквам.
И т’ва е по простата причина,
че страшно много време измина,
но ти не успя да ме забравиш.
Никога няма да го направиш.
Живееш в миналото ти.
Като приятел ти казвам, престани.
Живота един път се живее,
не трябва да се пропилее.
Аз живея си прекрасно.
И ти живей! Няма страшно.
Не правя нищо да ревнуваш,
просто спри да ме сънуваш.
Часовник ти май е спрял,
багажа отвсякъде е издал.
Ти си мислиш, че съм с теб.
Отдавна отминах този ред.
С други лягам, с други ставам.
К’вото искам получавам.
За тебе много рядко се сещам,
само когато скука усещам.
Стоиш пред входа и ревеш,
сякаш бил съм твоя вещ.
Мила моя, примири се
и във вкъщи прибери се.
За тебе ме боли…
Знаеш кое, нали?
Часовника си оправи
и напред продължи.