Виктор ЛибаСамо с очи

Виждам очи, чувам смях,
докосвам нежни ръце и звезден прах
посипва теб и мен.
Двама стоим един срещу друг
и не спираме с теб да мълчим сякаш друг
свят за нас се създава.
Тогава аз ще попитам как е твоето име,
ти ще попиташ как е моето име,
двамата с теб ще се доближиме
както никога преди...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим...
Ти на един, аз на друг -
неразбираем език и много чужд,
някак те усещам.
А после само след миг слънце блести
и високи вълни по тялото ми
пенливи в мен се разбиват.
Тогава аз ще попитам как е твоето име,
ти ще попиташ как е моето име,
двамата с теб ще се доближиме
както никога преди...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим.
И само с очи...
И само с очи...
И само с очи... (само с очи ще ми говориш)
И само с очи... (само с очи ще ми говориш)
И само с очи
И само...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ще си говорим...
И само с очи
ти ще ми говориш.