ИренаНа дъното

Жива ли съм още незнам, дишаш ли, когато си сам,
жива съм по навик без теб,
и отдавна лъжа се че продължих напред.
Тихо така е в моето сърце, нямо е, мъртво е
на пърчета в мен пулсира и по малко умирам.
Колко бавно убива, любовта ти фалшива,
колко пъти я скрива, зад стена от лъжи.
На дъното ме остави отивай си. На дъното!
Колко бавно убива, любовта ти фалшива,
как да бъда щастлива, като всичко си ти.
На дъното безжизнена ме остави, нека ме боли
просто си върви!
Сгушена на пода, стиснала в дланите страх
и пред себе си се кълна,
за последен път те пускам в моята душа.
Тихо така е в моето сърце, нямо е, мъртво е
на пърчета в мен пулсира и по малко умирам.
Колко бавно убива, любовта ти фалшива,
колко пъти я скрива, зад стена от лъжи.
На дъното ме остави отивай си. На дъното!
Колко бавно убива, любовта ти фалшива,
как да бъда щастлива, като всичко си ти.
На дъното безжизнена ме остави, нека ме боли
просто си върви!