Иван ИвановМоре от любов

Тази вечер те чаках дълго да те видя,
да погаля с много обич 2 ръце.
Аз не исках да повярва в изневярата-
тази остра болка на сърцето ми.
Само споменът ще нося цял живот
да ме грее, да ме топли до смъртта.
Припев:
Зная мила, че обичаш вече друг,
може би по- богат и от мене,
с него ти заминаваш на далеч,
ще живеем ние от Бога разделени.
С него ти заминаваш на далеч,
ще живеем ние от Бога разделени.
Аз те чаках тази вечер под звездите
с много болка, с много обич и тъга.
Да те питам за надеждите разбити,
който вятър над морето разпиля.
Няма никога да те забравя мила,
но не знам дали ще мога да ти простя.
Аз не исках да повярва в изневярата-
тази остра болка на сърцето ми.
Само споменът ще нося цял живот
да ме грее, да ме топли до смъртта,
до смъртта, до смъртта, ...