Ивана и Васил ИвановЕх, любов

Как си ти,откакто мен ме няма?
Свикна ли и по-щастлив ли стана?
Съвеста си изчисти ли от греховете си с мене?
И започна ли пак да обичаш жената до тебе?
Как си ти?
Как да бъда, свиквам някак - избор нямам.
Всичко правя пак в пътя да се вкарам.
С нея да съм, верен да съм, обещах си,
и привидно спрях да мисля вече как си.
Останах жив и продължих,
но края с теб не си простих.
Припев:
Ех, любов, по едно благодаря ти каза,
затова, че от мен на сила се отказа.
Тръгна си, а какво ти струва - кой ти го призна?
Цял живот гледаш другите да са щастливи,
а за нас ще помислиш ли веднъж - кажи ми?
Ех, любов, остани с мен поне до сутринта.
Господи, къде е съвеста ти,
този мъж защо ми го изпрати?!
Ако пак се прегърнем така ще останем докрая,
а да бягам отново,дали ще си струва - незная.
Прегърни ме, целуни ме, съживи ме,
с теб боли ме, но без тебе по-боли ме.
Грешни бяхме, но за мене най-сгрешихме,
в деня в които с теб се разделихме.
Останах жив и продължих,
но края с теб не си простих.
Припев:
Ех, любов, по едно благодаря ти каза,
затова, че от мен на сила се отказа.
Тръгна си, а какво ти струва - кой ти го призна?
Цял живот гледаш другите да са щастливи,
а за нас ще помислиш ли веднъж - кажи ми?
Ех, любов, остани с мен поне до сутринта. x2