Все ма е яд мамо, все ма е яд,
дето ма малка ожени, (2)
ожени мамо зачерни.
Моите верни другарки
още на пътя играят, (2)
от пепел димки си правят.
А пък аз, мамо, аз пък аз
със мъжка рожба на ръце (2)
и с друга, мамо, на сърце.
Кой мале, кой като мене,
три годин сгоден да ходи, (2)
три години и половина?
Никой ма, мале, не угади,
ни мойте верни другарки, (2)
ни ми моите другари.
На трета, мамо, година,
на ти ме, ти ми на двора.
Некю ми, мамо, продума:
- Добро льо сгоденичке-мо.
Некю ми, мамо, продума
- Добро льо сгоденичке-мо.
Ай да ми добро пристанеш,
на мене булка да станеш.