Не умираш ли от срам, братленце, не умираш ли от срам?
И пак си накован, момченце, не умираш ли от срам?
Срам те е сам да се видиш
Страх те е и затова ме има
На път си сам да затриеш всичко, за което мечта
Дали ще можеш да пораснеш преди да се срине света?
Роб си на навици стари, бог си като нямаш глава
Готов ли си да направиш промяна? – Винаги, но не сега...
Не умираш ли от срам?
И пак си накован, момченце, не умираш ли от срам?
Запомни, запомни, запомни гласа ми
Винаги, завинаги ще вися до ухото ти…
Срам те е сам да се видиш
Страх те е и затова ме има
Треа ти малко сълза във окото, малко вкус във тая уста,
като вдишаш дълбоко да усетиш не спомен, а нова мечта,
да поставиш нови основи върху отломките и пепелта,
удара да скриеш в сърцето, не в свитата си ръка.
Запомни запомни запомни гласа ми
Винаги завинаги ще вися до ухото ти
Достатъчно е да бъдеш себе си,
но кой по дяволите си ти?
Запомни запомни запомни гласа ми!
Винаги завинаги ще вися до ухото ти
Тихо борейки съмнения,
за да спирам отровните съмнения.