JobkataЧовек на части

Трудно е в живота, но няма нищо лесно,
а пък и нали знаеш - трудното е интересно.
Сам избрах пътеката, но с избора сгреших,
и всичко изградено някакси го разруших.
Чувствата са ми такива, от нищо ми е тъпо,
много съм грешал, затова платих си скъпо,
но от всичко най-боли, че с теб е на части,
от среда на среда, все различни контрасти.
А най-гадно е да гледаш как семейство се разпада
и да мислиш, че след всичко реденото пропада.
От 4 години аз виждам сивотата,
цветните нюанси липсват,еми празна е душата.
И вярвам някой ден всичко ще се нареди,
гледам позитивно, явно Господ тва ни отреди.
Всичко е това, което случва се сега,
силно вярвам в това и наричам го съдба.
Един ден знам и аз ще бъда весел, позитивен,
но ми е тъпо, колкото и да съм силен,
но нали избрах да плувам в бурните води,
играта е такава,че от всички един ще победи.
Дори да остана сам - аз пак ще успея,
и с малкото,което спечелих се гордея.
Цени това, което имаш преди да го изгубиш,
послушай ми съветите и без да се чудиш.
Силно се държа, гледам зъбите да стискам,
всичко ще постигна, щом истински го искам,
аз съм от хората, които мечтаят
и от тези, които всичко могат сами да напраят.
Има ли желание и начин са намира,
ако истински го искаш, няма сила да та спира.
Кучетата лаят, а Кервана си върви,
щом другите го могат, значи можеш го и ти.
Всеки много знай, всеки срещу всеки лай,
ние сме виновни за омагьосания рай.
И вече някак свикнах да живея в нищетата,
но пък съм богат,щото ми е пълна душата.
И ако съм сгрешил, да, моля те прости ми,
но човек узрява само с трупането на години.
А кой си ти, да ме съдиш за делата ми, кажи ми!?
Всички цели набелязани са постижими!
Научен съм да давам и трохите с ближния споделям,
като имам, всички мои имат, всичко разпределям.
И това е грешката, доброто ми сърце,
не гледам себе си , а гледам друг да е добре.
Но добрите хора кой ли вече ги цени?
Но от малък се научих да минавам през стени.
И надявам се усети метафората тука,
песента я направих с чувствата, а не от скука.