-Две, нула, едно, осем... нула, три, три, едно... - Момчето от Асеновград, брато!
Ей, какво става бе братле? Запали си за мене едно масе! Отдавна са затворени раните в моето сърце, на финалната права мачкам "фалшаците" в играта и в трапа ги нарязваме, после мъжката на по бира се приказваме за живота там дето няма ухота за шибана банкнота качвам се върху мамута и го хващам за хобота с харпуна на живота. През търбуха на бехемота, свивам "сто и двайска" и паля "Мальока", защото "путката" на задна - здраво се "пльока", защото иска да дава, но повече взима, защото е фалшива, като види "кинтата" става игрива... Влизам им, паля ги, пуша ги! Яки парчета... Всеки слуша ги, жалки рапъри - душа ги в схеми дилеми ако надуша ги, бягам от "Ушеви", седнал уча ги, "масетата" - смуча ги, парите получили с фрази заучени, много сте учени, на "флоа" забучили, от бийта отвлечени, от трака завлечени, тримката много сме печени, транса увлече ги, душата съблече им, на слънце печелим, сивото дойде ли, мамо добре ли е? Като не зная, не се правя, че много зная, картите на лични, ходовете си няма да проиграя, победител накрая ще изляза, ще ви разкатая, без да се поколебая, ще ви пръскам - аз не зная. Времето ще го покаже "Жоркаев" ще ви рита, ще ви маже, "флоа" ми няма нужда да се докаже, "олд-скуул" история ще ви разкаже, нека това да гръмне, ще ви реда докато осъмне, няма какво да ме препъне, ако някой иска да ме стигне трябва да се понапъне, ще му дойде "хард" и ще се запъне, не е пластика - ще се огъне, изтъркано е, ама каквото посее такова ще пожъне, "флоа" на "Жоркаев" си върви, винаги му се пише и не му се спи, няма такова нещо като - кой ги реди, кой е по,по-най, всички сме равни и така е докрай, викат ми - "Стига си пял!", с лявата ръка държа микрофона, с дясната - средния път съм си развял, такива думи много съм ги ял, в песни съм ги превърнал, сменям им ударението, "бийта" съм разкатал, кратки "вързчета" спрях да пиша, време беше някое траено парче да запиша, да вирее около кварталите, махалите и къде ли не, не се надявам на нищо истинско "уе", слушай бе братле, тука почва припева, стига толкова редене, мелодията все гледа на езика ми да се задене, има нужда от почивка, започва да стене, ще ти подам ръка - недей да стоиш на колене!