Тя беше нова ученичка и седна до мен.
Беше толкова красива,а аз притеснен.
Тоя ден за мен беше необикновен.
Запознах се със нея тя блестеше като фея.
Усмивката и сладка беше за мен трофея.
Казах си тогава "За нея аз живея"
И за твоята усмивка сладка копнея.
И така продължавам със историята си.
Викнах я у нас тя дойде със такси.
Аз и казах "Голямо мерси" че до мене си.
Питах "Ако сме заедно щастлива ли ще си"
Тя веднага каза да и силно ме прегърна.
В най-щастливия човек тогава ме превърна.
Каза ми "Никога няма да си тръгна"
Повярвах на това,но света ми преобърна.
От тогава тя започна да си прави квото иска.
С най-добрите ми приятели да се натиска.
А ми беше толкоз близка ама кво се оказа?
Любовта на живота ми истинското си лице показа.
Думите,които каза ще ги помня аз до края.
"Нямаш толкова пари за мене кво да прая?"
Вече зная че тая ме прати в ада а не във рая.
И кво стана накрая обрах калая?!?
Това са просто хора със сърца от лед.
Тогава я попитах "Лош ли бях със теб"
Млъкна и си тръгна продължи напред.
Това е историята на тъжния поет! )
Добавен от Денислав Миленов на 14 September, 2018, 22:42