Кичка БодуроваСурова нежност

1.Слънцето целуна каменния кей.
Лодката ти виждам надалече.
Клонки от маслини вятърът люлей.
Те ли ми шептяха цяла вечер, цяла вечер.
Припев:
Ти тръгна сам и прегърна те морето.
Ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обвзето.
Ще споделиш ли с мен живота си суров.
Ти тръгна сам и прегърна те морето.
Ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обвзето.
Ще споделиш ли с мен живота си суров.
2. В пурпурни огньове залезът гори.
Лодките се връщат с пълни мрежи.
С дъх солен в косите в къщи влизаш ти.
И от теб струи сурова нежност, мъжка нежност.
Припев:
Ти тръгна сам и прегърна те морето.
Ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обвзето.
Ще споделиш ли с мен живота си суров.
Ти тръгна сам и прегърна те морето.
Ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обвзето.
Ще споделиш ли с мен живота си суров.
Ти тръгна сам и прегърна те морето.
Ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обвзето.
Ще споделиш ли с мен живота си суров.