KickoS(t)orry

Глава първа от том втори,
започнах да пиша на листите, защото не ми се говори.
Що ли? Само въпроси без отговори,
sorry, ако нещо ма кваси, ама е story.
От доста време насам съм кат магаренцето Йори -
един такъв унил, увесил нос,
само куци филми и слаби актьори
и после чудиш се що често паля коз.
Чудя се как ще ми стигнат годините,
за всичко, което не съм напрайл,
говоря малко, предимно с римите,
всеки носи маска, живеем в карнавал.
Merry Christmas за всички по писта,
често си мисля, че съм оптимиста,
глава мътна, 'ма погледа бистър,
излишно е да споменавам си мисля.
Искам чиста сила всеки ден да е
и Варна да не е затисната в менгеме,
искам и мен да ме...огрее някой ден,
и да успея да върна всичките си борчове,
леко нагарчам ви, като охарча ги,
доста тъпо от моя страна, ама такъв съм си,
13-ти август, както и да гледаш, лъв съм си,
дали...или...само от мен зависи!
Въвлечен съм, в простотията завлечен съм,
да беше сън, да се събудя леко озадачен,
от ден на ден сме ден за ден,
най-добри сме в това да повтаряме колко ни е зле.
И без въобще да се опитаме
живота си в ритъм да го вкараме,
в луда надпревара кой ши свари.
Аре вече кат Митака и аз ши питам кой ши вади,
щот ако не дърпам, мойчета, от всичко ми се гади.
Знайш ли...Мислил съм си, ако имах си всичко,
какви ли щях да ги върша сега,
сигурен съм, че кат стана чичко
ше има за всички, 'ко не - ше им дам!
Първо голям смях, после голям срам,
каквото и да питаш - не помня, мойка, не знам.
МИР ВАМ! Със засилка, бягай, идвам,
в опита си да раздам щастие на килограм...
БАМ! Кой говори? Кой там?
С глас необуздан
към вас крещя в опит да създам,
с една история живота си да пресъздам,
от повечето хора няма да бъда разбран...