Anxious records, Sofia city...
Живота ме направи гаден, бях малък, бях гладен.
Нявсякъде се чувствах излишен.
Боря се сам от 12 годишен.
Бях лишен от подаръци на Коледа.
Вредните неща промениха в очите погледа.
Правел съм работи, с които въобще не се гордея,
на 13 се запознах с нея - зелената фея.
Дори сега не съжалявам,
но ако можеш да върна времето нямаше да страдам.
Когато закъснявах, заключваха портата,
за рождения ми ден на масата липсваше тортата.
В семейството ми имаше проблеми,
а моите проблеми ги решавах с цигарите зелени.
Бяхме малки, ухилени хлапета,
в ръцете си държахме захарни петлета,
но след 5 лета вече държахме пакета,
пушихме цигари, свити на лалета.
На даскало ходех със жълти стотинки,
в съзнанието ми пазя толкова грозни картинки:
Напивания по градски градинки,
секс с непознати в тоалетни кабинки.
Вярно е, не спортувах много,
исках само да пуша по много.
Кръшках от тренировки, не ходех редовно,
не се наспивах, хората ги гледах отровно.
В квартала ме мислеха за е*ати бандити,
плувал съм на дъното - за т'ва ми викат Кита.
Съдбата без да осъзнава ми показваше знаците,
пътя ми внезапно се разделяше с пътя на глупаците.
Бил съм дори във футболни агитки,
правил съм секс с гимнастичка сплетена на плитки.
Провеждал съм хиляди битки,
тагвал съм с маркер ученически визитки.
В тялото ми живее стар мъдрец,
по-опасен съм дори от прегладнял бежанец.
С тяло на борец, музикален светец,
готов да влезне в Бъкингамския дворец.
Да иде на гости на кралицата,
да открадне от врата ѝ броеницата.
Ша я скрия зад дървото при воденицата.
Изплаши се женицата,
24/7 ми е разширена зеницата.
Тоя Кита е е*ати психопата,
по улицата се разхожда с дървена лопата.
Кучетата лаят, а съседите са будни,
от кошмари се събуждам, а мислите са мудни.
...мислите са мудни...