Бистра вода
в съня ми тече.
Буйна и пенлива
надолу ме влече.
Навеждам се да пия,
но какво ли е това?
Изчезва в миг пред мен
тая призрачна вода.
Ходих надалече, земи незнайни прекосих,
гонен от копнежа да намеря извор чист.
Но видях реки с тъмни дълбини,
коварни и зли, с отровни води.
Дълго още скитах сред повяхнали треви,
извора бленуван така и не открих.
Бродих, срещах хора, там, край сухите поля.
Слушах да разказват стара приказка една --
магьосникът велик държал зад каменни стени,
сред непристъпни планини бистрите реки.
Не вярвам днес във притчи, няма вече чудеса,
Къде ли е тогава тая приказна вода?