KMDОтнета

Не, не издържам повече така,
без теб самотата ме изпива.
Знам няма връщане назад,
без теб душата ми е сива.
Нали ме обичаше, кажи.
Нали бяхме някога щастливи.
Боли, рана в мен кърви.
Къде са времената ни красиви?
Докога ще се правиш, че не ме познаваш?
Докога като ме видиш, ще ме подминаваш?
Докъде ще стигнеш със този непокизъм?
Във очите ти не виждам вече капка оптимизъм.
Къде е любовта, която някога ми даваше?
Къде се крие вечността, която обещаваше?
Къде са ни мечтите, страстта и топлината?
Светлината гасне в теб, сега е ред на тъмнината.
Не, не издържам повече така,
без теб самотата ме изпива.
Знам няма връщане назад,
без теб душата ми е сива.
Нали ме обичаше, кажи.
Нали бяхме някога щастливи.
Боли, рана в мен кърви.
Къде са времената ни красиви?
Месеци минават вече, ти не се променяш.
От ден на ден си по-студена, душата ми отнемаш.
Не знам от къде намираш толко много сила
и как със толко много зло си се сдобила.
не зная как заради тая тъпа изневяра
в ада озовахме се, а бяхме горе в рая.
Виновен съм признах си, но така и не прости.
Молбите ми милиони са, останах без сълзи.
Деня ми нощ е, а ноща ми е проклета.
Реалността ми сън е, а и в съня си ми отнета.
Боли ме и надали болката ще спре,
разкъса ми сърцето и е готово да умре.
Една грешка и после тежък край.
Обичаше ли ме? Поне това признай.
А обичаш ли ме още? Какво изобщо стана?
Дали пък любовта ти не е била измама?
Не, не издържам повече така,
без теб самотата ме изпива.
Знам няма връщане назад,
без теб душата ми е сива.
Нали ме обичаше, кажи.
Нали бяхме някога щастливи.
Боли, рана в мен кърви.
Къде са времената ни красиви?
Дали не си чакала една грешка подобна,
за да се превърнеш от милата във злобна?
Да имаш причина да се оттървеш от мен,
да ме гледаш грозно като победител победен?
Ако е така загубих битката признавам.
Решението е от тук на там да не те познавам.
Повече от тази болка надали ще има,
слънце не очаквам, щом душата ми е зима.
Поведителите смеят се, победените мируват
и продължават на останалите чувства да робуват.
По пътя си кален продължавам да вървя,
облян във самота, останал само със тъга.
Деня ми нощ е, а ноща ми е проклета.
Реалността ми сън е, а и в съня си ми отнета.
И без теб дишам, но насила го правя.
Трудно ми е, Мила, е така да те забравя.
Не, не издържам повече така,
без теб самотата ме изпива.
Знам няма връщане назад,
без теб душата ми е сива.
Нали ме обичаше, кажи.
Нали бяхме някога щастливи.
Боли, рана в мен кърви.
Къде са времената ни красиви? [x3]