Щом животът ти е гето в мезонета на баща ти
и патлака си запасъл го сочиш към познати,
и очите ти изцъклени се молят за разврати
недей да се отбиваш по-далече от Палати.
Щото някой краен със Тукати ще те прати
във небесните палати с бели ангели крилати.
Тука нямаш думата, заровен си под шумата,
наркомана ши та ръгни да си стегне гумата.
Във квартала курвата варира според сумата,
действията правят мъж и не струва думата.
Като мадарския конник с копие към пумата,
плюя на предатели, ебал съм ва във чумата.
В крайните квартали, в края мърши бели и педали,
във гората сме живяли съм мангали полудяли.
Тихи искам да сте вечно и завинаги заспали,
ваща мисъл се запали във интриги папагали.
Нека бриза да ме гали, в тъмни часове замряли
със авери дето пазят гърбовете си кат хали.
Нека дъждовете падат по лицата почерняли,
да са стичат към сърцата в сушата си прежадняли.
Вятъра да се издига над града ми като птица,
слънцето с коне препуска в златната си колесница.
Няма рапъри без болка, няма метали без жица,
няма и поети в блока, само стара даскалица,
Нашата надежда идва с неочаквана плесница,
да разтърси битието на кварталната лисица.