Чупките и стойките ти няма да ме трогнат,
кинтите и бройките ти няма да помогнат,
гледам те и ясни са ми мислите в главата,
пак ли си представяш от вратата на кревата.
Слагам ти забрана, и да ме искаш няма
звездата най-голяма теб не те огрява.
Дори да си послушен, вече не си ми нужен
отдавна друг на твойто място е.
пр.: Дрън, дрън, дрън
стига си говорил.
Мрън, мрън, мрън
за глупости си спорил.
Ще ти подаря една фалшива вечер
да ти напомня, когато съм далече.
Дрън, дрън, дрън
стига си говорил.
Мрън, мрън, мрън
за глупости си спорил.
Мъката нека да те хване
след мене нищо да не ти остане.
Ти си си виновен за този вкус отровен,
сега на тях те давам и ти отмъщавам.
Не искам да говориш, не искам да се молиш
нали мечта ти беше, а мене ме болеше.
Слагам ти забрана, и да ме искаш няма
звездата най-голяма теб не те огрява.
Дори да си послушен, вече не си ми нужен
отдавна друг на твойто място е.
пр.: Дрън, дрън, дрън
стига си говорил.
Мрън, мрън, мрън
за глупости си спорил.
Ще ти подаря една фалшива вечер
да ти напомня, когато съм далече.
Дрън, дрън, дрън
стига си говорил.
Мрън, мрън, мрън
за глупости си спорил.
Мъката нека да те хване
след мене нищо да не ти остане.