Краси Радков и НяголетаДостъп забранен

Няголета:
Скриваш, скриваш реномето си с тоз' подход,
вдигаш, вдигаш самолета на автопилот.
Не съм ти дала простор в мен,
и достъпът е забранен.(2)
Цеко:
Влизам в тази територия отново,
звездата на квартала е легенда в Ребърково.
Идвам да ти кажа, че лежиш ми на сърцето,
като зимата - бурканите в мазето.
Измръзна'а ми краката в тая киша,
не'ма паркоместа да паркирам и москвича.
Скъпо ми е парното и скъп ми е и леба,
а колко скъпа ти си да те...
Вън е студ, а ракията е греяна,
хич не ми се прави мила, мацо на разсеяна.
Цеко Сифоня на пет ракии и салата,
цяла вечер ще ти реди рими за лоната.
Ще те топля като зимнина в килера,
ш'те уча как се тъпче козе-сирене в пипера.
Забрави москвича, имам цял самолет,
седи на седалката отпред.
Няголета:
Скриваш, скриваш реномето си с тоз' подход,
вдигаш, вдигат самолета на автопилот.
Не съм ти дала простор в мен,
и достъпът е забранен.
Цеко:
Нещо режеш ме с отговори кратки,
ти се опъваш, а аз опъвам палатки.
Не'ма смисъл вече чувствата да крия,
повече ме кефиш и от царската трушия.
С тебе мацо нема пролет, нема зима,
пасваме си точно като зеле и сланина.
Що не хвана да те отведа на село,
да прекопаме градината изцело.
За бате Цеко нема кауза пердута,
от самолета скачай и отваряй парашута.
Недей да се опъваш като скубана мисирка,
а покажи ми как се прави...
Краката вдигаш си, а после вдигаш летва,
накрая съм виновен, че съм вдигнал самолета.
Паля москвича, а пък ти си 'оди пеш,
епа писна ми, ако щеш.
Няголета:
Скриваш, скриваш реномето си с тоз' подход,
вдигаш, вдигат самолета на автопилот.
Не съм ти дала простор в мен,
и достъпът е забранен.(2)