KrasioПътя

На къде бягам дете гледа очите ми.
Там на улицата седяха мечтите ми.
Помниш ли вчера не беше отдавна,
когато аз и ти скачахме, а ти падна.
За секунда остави стотинката на пода,
време за живот нямаш ли.
Сърцето ми ме пази, майка ми ме държи,
а ти от лъжи доведе до черните сажди.
Коя беше тя, в сънищата ме целува,
любов ли незнам, но може да си тръгва.
Не ми е нужна още тежест,аз имам си!
Къде си? Обичаш ли ме? Вярваш ли си?
Споменът е тухла за начало на нов път,
влачи ги като тежест да те топли в студът.
Гладът за тебе може да е голям,
имам чувство, че ми е по-добре да съм сам.
Още познаваш ли ме или съм някой си.
Гледаш ли към мен? Липсваш ми...
И да се върнеш вече няма да е същото,
всичко е илюзия както е и детството.
Думите казват, че не били достатъчни,
а сълзите стигат ли с болка напоени.
Всички от теб започнаха да изчезват,
един ден се връщат и ме преследват.
Надявам се да стане както в приказките,
там не се мразят казват си обичам те.
Ако ти си влюбен ще плащаш цената,
вечер да заспиваш заедно със самотата.
Тя е мой приятел щом в стаята е тъмно,
не ми е гадно като виждам, че ти е тъжно.
На мен никой нищо не ми е дал ей така,
Имам ли пари, няма да ги дам за тъга.