Писна ми и се предавам.
С друг да бъдеш те оставям.
Няма да се бъркам. Не,
макар да знам, че обичаш ме.
Спомените унищожавам,
ток в сърцето получавам.
Но не, няма да се спра.
На болка нося, ще издържа.
Снимки, текстчета, игри.
Изтривам всички спомени.
Искам болест да ме хване
и нищо от тебе да не остане.
Да си изгубя паметта,
да забравя и това,
че въобше съм те познавал
и любовта си съм ти давал.
Да, знам. Няма как.
Ще те помни тоя глупак,
дето влязъл е във мен
и те иска всеки ден.
Твоите вещи ще изхвърля
и после вкъщи ще се върна.
Леглото ще си оправя,
ще заспя и ще те забравя.
Поне ще се преструвам,
че много скъпо струвам,
че не ме заслужаваш.
Не искам да се обясняваш.
Може би ще ми е тъпо,
че подарих нещо скъпо.
Може би да, може би не.
Поне на мен ще ми е добре.
Пък и колко да ми е тъпо, а?
5-6 дни, а може би и два.
Лудо парти ще направя
и след третата чашка ще те забравя.