Сам наяве, сам в съня.
Чак на бившите звъня.
Достойнство вече нямам грам.
Така е, откакто останах сам.
Газя в чужди грехове
и викам всички богове.
Викам, моля се, крещя
и не мога да се спра.
Сутрин във депресия ставам
и по същия начин лягам.
Гладен, жаден, недоспал.
Живота ми е цял сериал.
Сценария пише се от Бога,
да го променя не мога.
Няма начин да го спра,
просто ще се примиря.
Като пияница – дърта, изкуфяла
ще стоя и ще чакам долу на портала.
Уиски, Текила, Водка, Джин.
Тоя начин на живот ще ми стане любим.
В кварталната кръчма нощ и ден
ще е пълно с хора около мен.
Приятели верни, приятели на маса.
Ще консумираме каса след каса.
Ден за ден ще живея,
втора, трета ще налея.
Със жалки хора ще съм там,
само да не бъда сам.
Дилъри, брюнетки,
блондинки по салфетки.
Екстази, Ибогаин.
Цяла маса Хероин.
Бавно ще умирам, плавно.
Ще ми бъде все по-гадно.
Ще започна да осъзнавам
живота как си пропилявам.
Можеше да съм на върха,
но аз сам избрах да вървя
надолу към пропастта.
Голям урок ще ми е това.
Ще разбера, че няма смисъл.
От живота за нищо съм се отписал.
Не си струва за жена…
Сестра на дявола е тя.